КРАТКО И ЯСНО

Защо започвам този блог? И то в ерата на инфлуенсърите и краткото вертикално видео. Нямам точен отговор. Вероятно защото обичам да чета, а още повече обичам да пиша. 

Внимавам текстовете ми да не причиняват главоболие на читателя. На това държеше един от моите учители в журналистиката от началото на 90-те години – Владо Райчев, който беше главен редактор на следобедния вестник „Врабец" тогава: 

– Милене, ще ми докараш менингит с тоя текст. Я, почвай да го пишеш наново!

И почти от зоната за три точки изстрелваше смачкания на топка мой опит за статия към кофата за боклук, препълнена с лоша журналистика и пресни фасове. Кош!

Смуглестият брат на социолога Андрей Райчев понякога поемаше за ден-два и кормилото на в. „24 часа“, където титулярният тогава главен редактор Валери Найденов бе много по-търпелив към младите репортери. Завършил столичната английска гимназия, живял и в Ню Йорк, и в Москва, Валери смразяваше с неприкрита ирония всяка недомислица, излязла от пишещата ми машина „Хеброс“: 

– Милене, много добра статия. За селски стенвестник. Тружениците от някой кооператив първенец много ще я харесат. 

И нови три точки. Редакционният баскетбол със смачкани статии ме амбицира да продължа да пиша. От 1990 година, та чак до днес. 

Писал съм като стажант-репортер в първия български цветен седмичник с неизбежното момиче от последна страница. Писал съм като редактор на първия частен всекидневник с 500-хиляден тираж, който се разпродаваше напълно. Писал съм и като главен редактор на политически седмичник, за който премиери и президенти не отказваха интервю. Писал съм за месечно списание за попкултура, където бащата на „Метрополис“ Ясен Петров ми обясни, че „техното“ не е правописна грешка, а музика. 

Писал съм рекламни девизи като копирайтър, предизборни послания като продуцент в София и политически изявления като директор в Брюксел. Писал съм на български, на английски, на ръка и на клавиатура. Писал съм прав с химикалка, на коляно с молив, седнал пред компютър и легнал пред лаптоп. Не смятам, че съм се научил, но  все повече се старая.

ЖУРНАЛИСТИКА И МЕДИИ:

1989 – 1990: Стажант репортер във в. „Народна Младеж“ 

1990 – 1991: Репортер във в. „Диалог“

1991 – 1992: Репортер във в. „24 часа“ 

1993 – 1996: Отговорен редактор във в. „24 часа“ 

1997 – 1998: Главен редактор на седмичното политическо списание „СЕГА“, предшественик на едноименния вестник 

1999 – 2014: Главен редактор на списанието на Американската търговска камара в България

РЕКЛАМА: 

2000 – 2003: Копирайтър и продуцент, S Team Bates – Saatchi & Saatchi, София 

2004 – 2013: Изпълнителен Продуцент, New Moment New Ideas Company – София, част от Y&R group 

2013-2014: Директор „Бизнес развитие“, Scholz & Friends, София

ПОЛИТИЧЕСКА КОМУНИКАЦИЯ: 

2004: Продуцент, кампания „България в НАТО“, Брюксел – София 2006: Продуцент, кампания „България в ЕС“, Брюксел – София 

2007: Изпълнителен продуцент събитие „Влизане на България в Европейския съюз“ пл. „Батенберг,“ София, 1 януари 2007 година 2013: Творчески директор, кампания „Референдум за ядрената енергетика“ – България 

2014: Творчески директор, кампания „Европейски избори“, България

2015 - 2025: Директор „Комуникации“, Партия на европейските социалисти, Брюксел

На снимката като репортер на в."24 часа" през 1992 г. отразявам от летище София завръщането на синдикалиста и дисидент Константин Тренчев (в средата) от САЩ.